Ecclesiastes 7

Съвети за благоразумие

1 ^a Добро име струва повече от скъпоценно миро.
И денят на смъртта – повече от деня на раждането.
2 По-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял,
отколкото да отиде в дом на пируване;
защото това е кончината на всеки човек
и живият може да го вложи в сърцето си.
3 ^b По-полезна е печалта от смеха;
защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
4 Сърцето на мъдрите е в дома, където жалеят,
а сърцето на безумните е в дома на веселие.
5 ^c По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия,
отколкото да слуша песен от безумните;
6 ^d защото какъвто е шумът на тръните под котела,
такъв е смехът на безумния. И това е суета.
7 ^e Наистина изнудването прави мъдрия да обезумява;
и подарък покварява сърцето.
8 ^f За предпочитане е свършването на работата, отколкото започването ѝ;
по-добър е търпеливият, отколкото високомерният.
9 ^g Не бързай да се разгневиш в духа си;
защото гневът почива на гърдите на безумните.
10 Да не кажеш: Коя е причината,
че предишните дни бяха по-добри от сегашните?
Защото не питаш разумно за това.
11 ^h Мъдростта е толкова ценна, колкото е наследството,
даже и по-ценна е за онези, които гледат слънцето;
12 защото не само че мъдростта е защита,
както и парите са защита,
но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.
13 Разгледай делото Божие;
защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
14 ⁱ Във време на благоденствие бъди весел,
а във време на злополука бъди разсъдлив;
защото Бог постави едното до другото,
за да не може човек да открие нищо, което ще бъде след него.
15 ^j Всичко това видях в суетните си дни:
има праведен, който загива в правдата си,
и има нечестив, който упорства в злотворството си.
16 ^k Не ставай прекалено праведен
и не мисли себе си за много мъдър;
защо да се погубиш?
17 ^l Не ставай прекалено зъл и не бъди безумен;
защо да умреш преди времето си?
18 ^m Добре е да се придържаш към едното
и да не оттегляш ръката си от другото;
защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете ▼

▼ 7:18 От евр. от всички тях.

.
19 Мъдростта крепи мъдрия повече
от десетина началника, които са в града.
20 ^o Наистина няма праведен човек на земята,
който да прави добро и да не греши.
21 И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят,
да не би да чуеш слугата си да те кълне;
22 защото сърцето ти познава, че и ти подобно
си проклинал други много пъти.
23 ^p Всичко това опитах чрез мъдростта.
Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен.
24 ^q Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко;
кой може да го намери?
25 ^r Аз отново от сърце се посветих
да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума,
и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост.
26 ^s И намирам, че е по-горчива от смърт
онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете ѝ – окови;
който е добър пред Бога, ще се отърве от нея;
а грешникът ще бъде хванат от нея.
27 ^t Виж, това намерих, казва проповедникът,
като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината
28 ^u (и душата ми още го изследва, но не съм го намерил);
един мъж между хиляда намерих;
но нито една жена между толкова ▼

▼ 7:28 От евр. всички тези.

жени не намерих.
29 ^w Ето, това само намерих,
че Бог направи човека праведен,
но те изнамериха много измислици.